Да спасим първото кино у нас

Призова професор Александър Грозев при връчването на наградата  на Българската  филмова академия за изданието на втория му том от история на „Киното в България”. ДА СПАСИМ Модерен театър на бул.” Мария Луиза”-първият ни  киносалон, като   културен паметник и свидетелство за богатата ни киноистория, докато  все още не е рухнал съвсем, не е превърнат в бинго зала или казино-отправи апел към софийската общественост професорът.
Екипът на „Обаче“ застава зад тази кауза. Смятаме да потърсим институциите, от които зависи да се разбере каква е съдбата на сградата, която засега е владение вероятно на офшорни компании и очевидно на клошари.

IMG_5083 IMG_5087 IMG_5104 IMG_5086 IMG_5094 IMG_5098 IMG_5107

Допълваме ,че българското кино няма музей. Нищо, че София е обявена за творческа столица на киното.Гостите  на града няма как да научат историята на българското филмово изкуство. Нито да се възхитят на  великолепната  сграда стил сецесион, която от 1907-а е разпалвала въображението на софиянци с вълшебството на кинематографа. Сграда,в която е прожектиран първият български филм „Българан е галант”. Където е било и първото звукозаписно студио, издавало плочите на Аспарух Лешников- Ари, забравен у нас, но тачен още в Германия.

По цял свят музеите на киното са най-големите атракции за градовете, в които се намират. Музеят на киното в Торино, музеят в Берлин…Ние, въпреки че имаме кино история, нямаме музей.

Любопитна подробност е, че в изграждането на сградата, както и на създаването на тютюневия картел в Пловдив,стои името  на италианеца Карло Вакаро. Роден в Рим, син на корабостроител от Генуа, дошъл у нас, той се сражава в сръбско-българската война. Именно тютюневия магнат финансира изграждането на киното и първия български филм….Поканихме професор Александър Грозев,преподавател, кинокритик и киновед с множество книги и студии, един от създателите и дългогодишен директор на филмовия фестивал „Любовта е лудост”, представител за България в програмата „Медиа” и „Медиа плюс”, за да  обсъдим каузата и възможностите за спасяването на първото българско кино.

IMG_5080-И тази година, проф. Грозев, Филмовата Академия Ви удостои с награда за втория том на История на киното в България/ за периода 1953-1969-а/, чакаме и следващите томове.Този  ваш труд е един вид неръкотворен паметник на българското кино. Киното ни го заслужава.Но киното ни, освен писаното слово, заслужава и  дом, паметник, музей-в който да  се разказва неговата биография.В словото си  при връчването на наградата , вие отправихте един апел, който беше сякаш  подминат и остана неотразен. Вие се обърнахте  с призив към  общественото мнение за подкрепа  на кауза, която да допринася за съхраняване на културната ни история, историята на киното в България. Да спасим сградата на първото българско кино- киното, което е било културно средище за столичани 120 години, а сега рухва пред очите ни: Модерен театър на на бул.”Мария Луиза”,  до пресечката с „Цар Симеон”.Една великолепна сецесионна сграда с богата културна история.
Няма особен отзвук на този апел.  Но за мен,  която съм родена на крачка от това място, знам, че това е място, наситено с история. В съседство бомби са разрушилисградата на  театър Одеон,  досами прословутия ресторант Гамбринус. Защо нямаме  чувствителност към собствената си памет?

-Ние, българите, сякаш нямаме усещане за времето, за ценностите и стойностите, които трябва да се съхранят. Често пъти съм си мислел дали това е от безпаметност, дали от липса на традиции, или от някаква душевна леност, защото буквално пред очите ни се рушат реликви, които биха могли да дадат много познания за нашето минало и основания за националното ни самочувствие. За съжаление, живеем с илюзията, че всичко започва от нас. А  историята е низ от факти и свидетелства, които по наша воля или случайно  са се запазили във времето…
По време на церемонията на филмовата Академия си позволих да изляза от традиционния тон за благодарност към роднините, близките и приятелите и насочих вниманието към един проблем, който от дълги години ме не ми дава покой.Тревожи ме, защото и ние като гилдия, пък и цялата общественост,проспахме разрушителни процеси, които започнаха след 1990-а година. Конкретно случаят с кината в София.По-възрастните вероятно си спомнят, че в столицата имаше една много добре изградена мрежа от киносалони, те надхвърляха цифрата 40 .Бяха разположени- голяма част от тях в идеалния център на столицата, другите-по по периферита, но така или иначе, те задоволяваха интересите на киноманите В България.Към края на 80-те години българинът ходеше средностатистически 7 пъти годишно на кино. След промените, когато започна да се провежда икономическа политика на тотална приватизация и вероятно криминално, бяха разпродадени киносалоните в столицата. Тази разпродажба премина под силното недоволство на филмовата гилдия, но протестът заглъхна, както всички протести у нас.  Знаете , че всичко е до три дни, на четвъртия ден се забравя. Така или иначе, тези салони бяха продадени, после-бяха препродадени още веднъж, след това, вероятно и трети път бяха препродадени.В резултат на всичко това, в идеалния център на столицата няма нито едно държавно кино. Изключвам Дома на киното, което е собственост на Съюза на филмовите дейци, изключвам един малък киносалон, който е в сградата на Министерството на културата иG8, което съвсем неотдавна беше създадено.
Да се върнем към приватизацията на киносалоните. Тогава се смяташе, че с едни-в юридическо, пък и в икономическо оношение доста нескопосни договори,  се дава възможност частната инициатива да подобри кинообслужването. За съжаление, не стана така, защото след препродажбата на тези киносалони по-хитрите, хората с много добри юридически съветници, пресметнаха, че рискът от продажбата на тези киносалони е нищожен в сравнение с огромните печалби, които могат да се  извлекат. В периода от 2004-а  до 2009-а, аз бях директор на Националния филмов център и тогава се зарових в тези приватизационни договори. Открих нещо, което дълбоко ме смути. Оказа се,  че за да може един човек, или една фирма, закупила тези салони, да ги продаде, просто трябва да плати на държавата сума, която беше приблизително равна на нищожната сума за която бяха изкупени киносалоните. След което вече може спокойно да се рзпорежда с тях. Така и стана. Направих своевременно едно писмо  запитване до Агенцията за следприватизационнен контрол,откъдето любезно ми отговориха, че са спазени всички клаузи на договора.Т.е. беше дадена зелена светлина. И тогава настана масовото разпродаване  на вече приватизираните киносалони.
Какво се оказа? Оказа се, че срещу,по мои груби сметки, сума от 10 -12 милиона лева,  една голяма част част от тях платена в компенсаторни  разписки, хората, които разпродадоха на практика земята под тези салони, натрупаха огромни печалби. Тогава се продадоха кино Сердика срещу паметника Левски,  онзи ден прочетох че там ще се строи гигантски хотел от веригата Хаят, една от най-престижните вериги, както знаете.  Кино Изток се превърна в супермаркет Билла и така нататък.
До последно знаех, че собственик е инвестиционният фонд Икуест. Това е фонд, който изкупи част от имотите на София. Това са фондове, които изкупуват апетитни парчета от града  с цел препродажба и очевидно се печели много добре – нелоша тема за журналистическо разследване. Нищо не ни пречи обаче да се опитаме да поправим грешката от миналото. Това, което намерихме в Интернет засега, е една публикация на колеги във в.”Стандарт” от 2013-та.  Цитирам :„Но ето, че картината се проясняваи Модерен театър скоро може да има нов стопанин. Началната цена е 2.3 милиона евро. Продавачът е фирма на гражданина на Израел Офер Мирецки, а имотът най-веротно е част от „Оркид лоджистикс центърс”. Фирмите на Офер Мирецки са регистрирани в офшорната зона Сейнт Винсент и Гренадини./www.standartnews.com/biznes-biznes/ofshorka_prodava_parvoto_ni_kino-201632.htmlww.standartnews.com/biznes-biznes/prodavat_parvoto_kino-201498.html

-Този кинотеатър възниква  през 1908-ма, а фасадата е завършена четири години по-късно – 1912-та.  И ако погледнем фотоси от това време, ще видим, че това е една от най-красивите обществени сгради за културни развлечения. Редом с с Народния театър. В един момент, ако паметта не ми изневерява, тази сграда беше в списъка на сградите с историческа и архитектурна стойност. После  вероятно е претърпяла някакви трансформации, но не чак дотам, че да може да бъде издадено разрешение за събаряне. Когато тази сграда беше придобита за трети път, се появи едно листче „Киното е в ремонт” Може би, за да се приспи съвестта на общественото мнение. Нещо повече, бяха и докарани няколко колички пясък, стоварени във фоайето, които трябваше да ни заблудят, че едва ли не предстои някакъв сериозен ремонт. Сега, ако минете покрай сградата, ще видите, че тя е оставена на произволаи на съдбата и на волята на тези случайни наематели, на клошарите, от които вероятно се очаква да я разкостят и направят непригодна за съществуване. За да бъде съборена като опасна сграда.
Но, защо тази сграда трябва да се съхрани?  Първо, защото е прекрасен паметник на архитектурата. Неин автор е архитект Димитър Начев. Нека да си спомним и това име в българската архитектура. Второ-в тази сграда са се състояли премиерите на всички български филми  от 1915  г. насам. Тя е била културно средище, в което столичната интелигенция и хората на изкуството са се запознавали с произведенията на световното и българското кино. Това е бил най-реномираният театър в България и той дълги години се е смятал за образец.
Приятно изненадан съм от бързината, с която пловдивчани реагираха, когато се посегна на тютюневите складове в града. Софиянци сякаш са твърде забързани във всекидневието си и когато вървят, гледат надолу, да не се спънат в някоя плочка на тротоара…
– Припомнете си Къщата с ягодите- протестите вече са забравени, наскор минах оттам, тя е в още по окаяно състояние никакво развитие и ..
– Подозирам, че  така ще стане и с  Модерен театър. А Модерен театър първо пак би могъл да се превърне в средище за разпространение на филмово изкуство и второ- около този кинотеатър може да бъде  създаден комплекс, в който да се настанят някои от държавните учреждения, които отговарят за киното.
– Вие подхвърлихте идеята за музей…
– Тази идея съм я подхвърлил в Министерството на културата преди повече от десет години, когато се планираше Квадрат 500.  В този квадрат 500 спокойно може да се отделят помещения за музей на киното. В цял свят това са едни от най-престижните места за посещения, защото хората се интересуват от еволюцията на това, кото сега наричаме кино. Българскот кино има реликви. Запазена една от първите камери, с започцва българското кино – съхранява се в в кабинета на директора на българската филмотека. Разнебитена от пренасяне от едно място на друго… Във филмотеката се съхраняват уникални реликви, които плачат да бъдат експонирани, а не да бъдат държани в мазетата и по шкафовете..далеч от очите на хората
-Ами, хайде да е опитаме да извървим…
– Да разлаем кучетата?
– Да разлаем кучетата.
– Бих искал да припомня, че преди две години София бе удостоена за столица на киното. Тогава отговорни фактори казаха, че трябва да се гордеем, защото зедно с други популярни градове, София се появява на кино картата. Да, добре. И какво оттогава? Единственият факт е появата на тази емблема на всяка реклама, която е свързана с община София или някакви културни събитии. Както и няколко трансперанта пред хотел Балкан, които казват, че преди 120 години се е състояла  първата  кинпрожекция в София. Всичко това е вярно, самоче забравяме къде се е случило.
Нищо не напомня за киното, за присъствието на това изкуство , за връзката на това изкуство с града…
– Ами да се опитаме да говорим и собщината, и с Министерството на културата и с архитектите.
-С архитектите здължително, без тяхна намеса не би могло да стане,защото това са хората, които разбират от архитектурно наследство, а фасадата на Модерен театър е един от малкото  що годе запазени образци на сецесиона в България.Аз силно се надявам, че това звено което отговаря за дейността на марката „София-град на културата” ще откликне, вярвам, че общината може да намери решение и ози частен имот да бъде върнат на държавата. Това ще бъде нещо значим принос  за нашата национална памет.

-Кой,всъщност, е последният собственик?
-До последно знаех, че собственик е инвестиционен фонд Икуест.
-София, град на киното, не може без киносалон с история.
– Вярвам, че би моглоОбщината да прояви инициатива, както вече направи от Централната софийска баня прекрасен музей на столицата. А защо там да не бъде разположена и сбирка на историята на киното… но това са мечти.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАУЗАТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МУЗЕЙ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО!

ЕКИПЪТ НА ОБАЧЕ

Модерен театър на времето  и съседният  театър Одеон след бомбардировките. Снимки на“Стара София“. Да не позволим Модерен театър да рухне и без външна намеса.

teatur_stara       театъ