„ЧУДОТО НА ХIХ ВЕК” В СОФИЯ

Изобретението на Едисон, първите магически апарати: биоскопи, синематографи, кинематографи, както наричат техниката на движещите  се картини, прокарваща пътя на едно ново изкуство, грабнало въображението на Европа в края на 19-и  век, бързо намира път към младата българската столица. Само една година след първата прожекция на братя Огюст и Луи Люмиер в „Гран кафе” в Париж, новата техника се появява и у нас, като доказателство за напредничавия дух и амбицията, с която млада България се приобщава към модерността…..


Първата поява на“чудото”,  се случва   в София, на 8 ­XII 1896  година,  доказателството е намерено от  д-р Петър Кържилов* в органа на Либерлната партия „Народни права”,  който съобщава на своята публика, че някой си проф.Мелинсон „ в салона на хотел Македония показва едно ново изобретение на Едисон. Любопитните  могат да видят това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно.
Да, 19-и век е изпълнен с вярата, че науката създава „чудеса”, които ще преобразят света.  В срещата на въображението с техниката се случва  магията, ражда се  „Чудото на  19 век.”
Забележително е, че този „проф.” Мелинсон е давал всъщност спектакли по хипнотизъм и окултизъм и покрай тях прожектирал живите картини. С което сякаш се подчертава  магическия  смисъл на новото откритие. Хипнотизирането обаче  официално се запрещава  на идущата,  1897 –ма година, така че единствено киното остава да омагьосва през годините натам  хорските  умове и сърца..

На 11-и декември  1896 , този път в  кафето на хотел  България, е констатирана от пресата друга поржекция, вероятно с апарат на Братя Огюст и Луи Люмиер**.

Една вечер пред бюфета на градината опнаха бяло платно. Срещу платното поставиха нещо като магически фенер. Апаратът затрака и върху платното видяхме оживени фотографии. Един поливач на улица опръсква един разсеян минувач; после кавалерия препуска и ето даже че конете идват към нас… те като че ли ще ни прегазят… аз изумявам от страх. Светлината идва, платното е отново бяло. Това беше първият кинематограф. Цялата нощ не спах и мислех по това чудо.“ Пише в своите мемоари Георги Канезирски-Верин.

Да отбележим, че Пълзенската пивница се е помещавала в една от  най-красивите сгради на София и днес, известна като  къщата на проф. Иван Георгов, виден български философ, роден в Серес, учил в Германия и Женева,  член на института Жан Жорес, положил основите на модерната философия у нас. Който след Илинденско-преображенското въстание 1915г. заедно с  Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев обикалят  европейските столици, да сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. Но всъщност, къщата, в която се е помещавала Пълзенската пивница, е притежание на неговия брат, Георги, работел в Министерството на земите и финансите, депутат, член на Върховния македно-одрински комитет  и председател на „Гражданский пивовар Пилзен“, масон.
Имало ли е, нямало ли е прожекция на кинематографа там, има разногласия по въпроса, но така или иначе, материалното доказателство за тези ранни прожекции са оцелелите апарати, осъществили първите прожекции.
А те са стигнали до  нас благодарение на родоначалника на българското кино  Васил Гендов , който, след като   през 1948 г.  става  уредник  в музея на библиотеката при Българска кинематография, започва  да пише на бязата на своите записки  не само своите мемоари, наречени „Трънливият път на българския  филм 1910-1940”, но и да събира материалните следи от ранното ни  кинопроизводството: камери, филмови ленти, всичко, свързано с  начеващата се киноиндустрия. Вярвал е, че прави Държавен музей на българското кино. Такъв музей столицата ни  все още де факто няма, но  музеят на Политехниката ревниво пази  събраните от Гендов образци  на кино- прожекционна техника, като професионалният екип на Музея грижливо е попълвал  колекцията през годините.  Днес отделът  „Кинотехника” наброява 100 професионални и любителски камери, прожекционни апарати, документи и повече от 100 афиша. Всеки от тези образци е част от историята за времето, хората, мечтите и вярата в магията на изкуството.

И ако попаднете  на тематичната експозиция  „Киното: магия и техника”, която е създадена специално за 120 годишнината от датата  на първата прожекция, а  именно  8-и декември 1876 г,   можете да научите много от историята на зараждащото се кино у нас.  До края на декември 2017-а експозицията  гастролира в Сливен, но имахме щастието да присъстваме при пакетиранто на експонатите, с които ни запознаваше, показвайки ни ги с любов и грижа, главният уредник на експозицията, Любов Филипова.

И ето,  завъртаме  лентата към началото, когато  През 1891 година Уйлям Диксън и Томас Едисон създават кинетоскопа ,а през 1892-а кинетографа..

Но докато с кинетоскопа на Едисон прожекцията може да гледа само един човек, то при тази с кинематографа на братя Люмиер – едновременно  може да се гледа от много хора, което позволява и едновременно да съпреживяват.

 

 

Но за братя Люмиер   кинематографът е само едно интересно техническо изобретение. Неговите създатели не са предполагали, че откритието им може да бъде експлоатирано, че някога то ще се превърне в могъщо средство за забавление, информация и формиране на общественото съзнание , в изкуство.  

Настъпват времената, когато киноимперията на Пате през  1902 ,звукозаписната компания на Шарл и Емил Пате,  откупува патента на кинематографа и започва производството на  кинотехника и филми. От 1908 започва да отдава под наем прожекционна  техника и филми по каталог създава се  кинопрегледа, издава „Пате-журнал”.
У нас, много скоро, в бирарии, кафевенета започват да гастролират първите прожекционни апарати,  забавлението на „движущите се картини“ първо там е търсело своята публика :

 Да отбележим, че Пълзенската пивница се е намирала в една от все още най-красивите сгради на бул.“Дондуков, ка на проф. Георги Георгов, Къщата с короната.)21-и март, 1897 година, „Български търговски вестник“ *

 Ето и какво притежава  Музеят на Политехниката, като експонати, съхранили паметта на времето, времето на първите прожекции у нас. Експонати, част от историята на българското кино. Те също имат своя история. Някой ги е пазел, някой ги е предал, за да стигнат до нас и разказват….

ПРОЖЕКЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ОТ КИНЕМАТОГРАФ

с щемпели за патенти на  “Кинематограф Люмиер” и  Жул Карпентие.

КИНОКАМЕРА „ПАТЕ” (PATHE), № 713  за 35 мм филм.

Обектив Tessar  F=50 mm на E. Krauss, Париж.
Производител: PATHE  FRERES, Франция, около 1908 г.
Предаден през 1977 г. на  Националния политехнически музей от Българска национална филмотека.

НПТМ  Инв. № ОФ 2619

КИНОПРОЖЕКЦИОНЕН АПАРАТ “ПАТЕ-KOK”

 

(PATHE  КОК) – първият в света прожекционен апарат за “домашно” кино.
Предлаган за продажба с филмите от каталога на  „Братя Пате“Работи с 28 мм незапалим филм от целулозен диацетат с асиметрични перфорации. Динамото позволява автономно захранване на светлинния източник и проекция на не повече от 2 метра.
Обектив Tessar  F=50 mm на E. Krauss, Париж.Производител: PATHE  FRERES, Франция, около 1908 г.
Предаден през 1977 г. на  Националния политехнически музей от Българска национална филмотека.
НПТМ  Инв. № ОФ 2619

ПРОЖЕКЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ  СИСТЕМА “ДЕМЕНИ” (Georges DЕMENY) НА ЛУИ  ГОМОН,

Производител: SOCIETE DES ETABLISSEMETS – GAUMONT, Франция, около 1906 год.Закупена в началото на ХХ век от Христо Брусев, търговец на часовници в Пловдив
НПТМ. инв. № ОФ 4386

КИНОКАМЕРА  „ЕРНЕМАН”, модел А


производител: ERNEMANN – WERKE  A. G.,
Дрезден, Германия, около 1910-1915 год.
Принадлежала e на Спас Тотев – .любител актьор, фотограф и оператор от Пазарджик. В българската филмография са известни рекламните му филми „Пийте само Шуменско пиво” (1940 г.) – за „ръчното и автоматично миене на шишета, наливане и пиене на пиво, гарнирано с рекламни стихчета“;  „Избор на царица на Лъдженския плаж” (1940 г.) и игралният филм от 1941 г.  „Любовта на семкаря”, продукция на  „Тотев-филм”- Пазарджик.
Откупена през 1976 г. от НПТМ,  инв. № 1966

КИНОКАМЕРА „ЕРНЕМАН”, модел С ІІ
за 35 мм филм, сериен № 307172

Производител: ERNEMANN – WERKE  A. G.,
Дрезден, Германия, 1916 г.Предаден през 1977 г. на  Националния политехнически музей от Българска национална филмотека. НПТМ Инв. № ОФ 2626

КУТИЯ ЗА ФИЛМ СЪС СРЕБЪРЕН ПЛАКЕТ, ПОДАРЕНА НА ЦАР ФЕРДИНАНД от немското прожекционно дружество „Юнион” (бъдещата киностудия „УФА”), 1916 г.

Текст на сребърния плакет: На Негово Величество българският цар Фердинанд, с дълбока почит  за благосклонното му подпомагане на  немското филмово изкуство.Берлин, военната 1916 г.
Прожекционно акц. д-во Юнион.”
Най-вероятно кутията е съхранявала пропагандния игрален филм с български сюжет „Богдан Стимов”, (известен и  като “Шуми Марица”, реж. Георг Якоби), който през септември -ноември 1916 г. има премиери в Берлин, Виена и Будапеща. Филмът е спонсориран от цар Фердинанд, заснети са епизоди в София и Бояна с участието на царското семейство: цар Фердинанд, царица Елеонора и княгините Евдокия и Надежда. В България е прожектиран през април 1917 година  в кино „Одеон”. НПТМ инв. № 875

КИНОКАМЕРА “ЕРТЕЛ” МОДЕЛ „ФИЛМЕТ ІІ”
(ERTEL -FILMETTE II“) за 35 мм филм.

Производител: ERTEL-WERKE AG FEINMECHANIK“,
Мюнхен, Германия, ок .1922 г.
Предаден през 1977 г. на НПТМ от Българска национална филмотека
НПТМ инв. № 2622

МУЗЕЯТ РАЗКАЗВА ИСТОРИИ

Музеят  съхранява освен материалните образци на кинопроизводството и много архивни материали, документи, свързани с киното, които допълват историята на прохождащата киноиндустрия с детайли, пресъздаващи духа навремето. Свърват киното с биографии на личности и събинтия, някои от които чакат да бъдат доразказани…

Ето идетелства за първите методи на популяризация на новото изкуство.  Който и успее да събере всички снимки на киноактьори получава килограм тютюн

Като съберете всички получавате един килограм тютюн.
Тук трябва да кажем, че връзката между киното и тютюна е пряка. Първият киносалон „Модерен театър“ на бул „Мария Луиза” е създаден от  тютюневия магнат Карло Вакаро. Който, както знаем,  е шеф на съединените тютюневи фабрики. Така че, лотарията със снимките на киноактьори в цигарени кутии е съвсем логична. Купуваш повече цигари, иска ти се да гледаш повече филми с любимите актьори..Две в едно.  А в киното, между впрочем се е пушело….


КОЙ Е ИНЖЕНЕРЪТ, ЗАВЕЩАЛ НИ ТОЛКОВА ЗНАНИЯ ЗА КИНЕМАТОГРАФА?
В експозицията има много интересни експонати, свидетелстващи за осъзнаването на силата и ролята на киното. Любов Филипова ни показва една находка, която чака своето разгадаване,  защото все ощене се знае кой е нейният автор. Става  дума за Проект за Кинематограф на   Министерство на земеделието и държавните имоти, отделение по водите.

Изключително любопитен и ценен документ, заради познанието за киното от онова време, което дава. В него авторът прави кратко описание на най-модерните кинематографи и след като обяснява как е в Германия, как е във Франция, колко са в Аржентина.. Много ценно е, дочбавя Л.Филипова, защото той не само дава оферти, но и разказва, каква  е историята на кинопрожекциите в другите старани, с какви киномашини разполагат какви мерки взимат, защото,  проблемът със запалимостта на лентата е огромен в онези години, много хора  изгарят, знаете прословутата история за Париж, в който много хора загиват, затова  е цитирано разпореждане на берлинския кмет, какво трябва  да се прави, за да се обезопаси една прожекция (Берлин 1920г) . „Кинематографическият апарат трябва  да бъде построен така, че спреният филм да не бъде разложен или запален от топлината на светлината..“ Така че, този проект е нещо изключително.

И авторът започва да предлага  на Министерството колко би излязъл един прожекционен апарат. „Очевидно му е възложено- според Л.Филипова,   да направи проект за пътуващ кинематограф защото се говори каква е ползата от пътуването из селата. Той казва- колко хора са необходими да обслужват един пост с оглед на това, дали може да си го позволи съответното населено място  казва, че може да се използват гимназисти, които имат интерес към киното.   Прави се паралел между пътуващия и стационарния апарат.

Показано е  как изглежда кинопостът  в един киносалон как  това трябва да е обезопасено за да не може  пожарът  да премине в киносалона, защото гледането на кино явно е било рисково начинание .
Кой, обаче е той,“ инж. Капр.“ ?

Почеркът е четивен  но подписът-не:   Инж. Капр...Загадката чака решение.  с толкова много познания за киното, които е искал да предаде на своите сънародници? Дали е предприето нещо в резултат на този проект, също не се знае. „Най вероятно-Не. Смята Л. Филипова, тъй като 20-те години  в почти всеки град започва да работи по един кинематограф.Но, е убедена, че:
„Това е инженер, които или е завършил, или е работел доста време в Германия,   оттам познанията са му толкова разнообразни.“
Проектът е предаден през 1982 година от Кирил Чипев. За осемдесет лева.

Това пък  е една книжка на един войник: школника Мито Христов Марков от Втори взвод  на технически А клас на НВ Военно въздушното училище, 1926 година. Той говори за приложението на кинематографа. Вече явно се осъзнава и пропагандната  и образователната роля на киното. В почти всички провинциални градове най-много посетители са учениците. Така е и подбиран репертоарът. Модерен театър и още две три кино сдружения имат своите клонове във различни провинциални градове и работят с филми, които им се дават от София.“
Киното се превръща в една страхотна индустрия..
Интересен е и разказът за начините, по които са сбирани всички тези документи, за  хората, които ги предоставят, техните истории с киното..
.Любов Филипова продължава:

„ Когато открихме изложбата, дойде един много възрастен прожекционист Манчев се казва, който на тази голямата киномашина Балкан подари широкоъгълен обектив той е един от последните, преживял пожар през 60-те години.  Аз самата, като дете 61-ва година си спомням, че ме водеха на едно кино зад Коня, на мястото на днешния Радисон. И все питам някой помни ли го това кино, не. И този човек, идавйки при нас ни разказа, чет ам става последният   пожар в киносалон в България.

Главна книга  кино нов Феникс 30-те  двама трима души които правят едно съдружие Феникс  това са техните протоколни книги  събирателно д-во на П. Бояджив, Ал Костов, Стефан Попов. Книгата е празна, не е изписанано заверена с марки.тази е най-интеереснаима една страница- капитал, общи разходи, инвентар билети филми, наем помещения, приход билети описано.

Няколко ролки за филми Пате. Те са фабрични  принадлежали на проф. Асен Златаров негови наследници ни ги дадоха вероянто, това са филми, които той е прожещтирал на своите студенти  или по време на сказки

Портативни камери, удобни за заснемане на високопланински сюжети

С коя камера и запазена ли е камерата с която Васил Гендов е снимал първия български филм, обаче, отговорът не е изяснен за сега.

Продължаваме да се надяваме, че когато се върне в София тази експозиция няма да бъде прибрана за дълго в мазето на музея, а ще има шанс да бъде показана и разказана в своя естествена среда. В истински музей на  киното, каквото българското кино заслужава.

 

 *П. Кържилов, : „Озарения в полите на Витоша”
**пак там.

*** В  изследванията си д-р Кържилов продължава да реконструира една хипотетична  карта  на местата в София,  където се е завъртяла за пръв път манивелата и кинематографическите представления  са станали част от живота на софиянци. Тези места трябва да бъдатпоказани паметни знаци, за да онагледи столицата връзката си с кинокултурата.)