ИТАЛИАНЕЦЪТ КАРЛО ВАКАРО  С БИОГРАФИЯ, ДОСТОЙНА ЗА КИНО, ОТВАРЯ  ВРАТИТЕ НА ПЪРВОТО КИНО У НАС. 

През лятото на 1908-а година се разнася новината, че „ известния столичен търговец-предприемач  г-н Вакаро, в съдружие с големи капиталисти възнамерява да построи едно здание Театър-Опера срещу строящите се сега Хали.” Така се слага началото на „Модерен театър”.
Може да се каже, че Карло Вакаро е емблематична личност за нашия културен и икономически живот в годините след Освобождението.Това е време, когато със своята енергия, амбиция и стремеж за догонване на Европа във  всички области,  младата ни държава става  притегателен център за предприемчивите европейци. Чехи, италианци, автро-унгарци, идват не само  подтиквани от отворилите се  възможности за бизнес начинания, но и вдъхновени от идеята за участие в създаването и изграждането на една нова свободна европейска държава. Много от тях остават завинаги свързани с България. Знаем, че в семейната история на  Вакаро българската връзка е също силна и трайна. Но в биографията на Вакаро има още бели петна, а е толкова богата и живописна, че заслужава сериозно проучване .

Кога Карло Алберто  Вакаро е дошъл у нас, сведенията са противоречиви. Както и кога и къде е роден. Според някой източници, той е роден  в Торино през 1864 г., според други, като киноисторика Костадин Костов, е роден в Рим, през 1954г. в семейство на корабостроител от Генуа, построил и първата модерна корабостроителница в Цариград.  Пак според някои, идва в България малко преди руско-турската война 1877-78-ма, според други, това става през 1885-а, като доброволец заедно с други италианци, за участие в Сръбско-Българската война. Знае се, че закупува  жито и по време на войната раздава на гладуващото население в Северна България. Което сочи, че най-прав е д-р Петър Кържилов, който в „Загадките на времената на българан е галант” най-щателно проучва съдбата на Вакаро и констатира, че най-вероятно не е дошъл, а си е бил тук наблизо-в Истанбул,  и тия земи, още в рамките на Османската империя е чувствал родни и близки. А след Освобождението е открил потенциала им за бизнес. Няма да изземваме удоволствието от прочитането на  книгата на д-р Кържилов, която по най-увлекателен начин чрез невероятно изобилие от факти и документи възсъздава времената, в които страната ни започва на бял лист  да твори своята модерна история. Но ще се позовем на неговия изследователски материал с негово разрешение, за да „избистрим противоречията” в тази „животопис”, доколкото можем.
Според рекламно каре, (Марица Пловдив, 17. 06 1880) публикувано и на френски,  някой си А.Вакарино става съдържател на големия хотел „България”,  разположен в „средоточното място на Пловдив.” На следващата година пък,  някоя-си г-жа Вакаро взема участие  с две изпълнения,  баготворителен бал.

През март 1882 г. Вакаро известява, че се „натовря с поръчки  за всякакъв вид стоки по суша и море от Европа.”  1891-а,  вече след Съединението, италианецът е председател на благотворително д-во „Гарибалди.” След това в 1892г.  се нарежда сред участниците  на Първото земезелческо-промишлено  изложение и вероятно затова е смятан и за един от основателите на Пловдивския панаир, предполага Петр Кържилов.

Няма нужда от много въображение,макар да не разполагаме с много снимки, за да си го  представим „като на кино” така, както ни го описва Никола Авджиев, цитиран в книгата:   „Хубав, снажен мъж в зряла възраст всякога изискано облечен. Лете носеше бял костюм и широкопола шапка под която се открояваше черна като смола брада.” Живе в прекрасна къща , сградата под номер 21 на ул. „Княз Фердиданд”:
„Дворът в къщата на Вакаро беше приказен-широка, свежозелена морава по нея рози, гергини, хризантеми.на няколко места имаше бронзови статуи. Покрай оградата често се навъртаха деца, качваха се плахо на парапета и захласнато гледаха вълшебната картина. Като фея от приказките се движеше се движеше сред тази красота дъщерята на Вакаро. Ема, така и беше името, никога не се сърдеше на младите си гости. Усмихваше им се приветливо, често им отваряше да влязат, милваше ги, раздаваше им шоколадови бомбони, увити в златни книжки. За пръв път децата виждаха такива бомбони. В турско време това бил конакът на Исмаил бей…. Вакаро платил за изоставения турски сарай много пари, съборил го и издигнал дом като този, които имал в Торино.” (Н.Авджиев „Пловдивска хроника”)
Не в Генуа, не Рим, а Торино-отбелязва с удивителна Петър Кържилов.

След това описание  не е чудно че става и почетен член на „Дружеството за разхубавяване на Пловдив”. След още ред успешни начинания, постепенно италианецът става виден предприемач, закупува  западащата тютюнева  работилница ”Орел”  на Димитрис Ставридис,   внася модерни машини, прекръщава я на „Български орел.” Тютюноработилницата произвежда ароматните папироси : „Плевна”, „Витоша”, „Порт Саид”, „Балкан” и „Родопи”.
Ето го и през прогледа на  Йорданка Кривошиева, експерт  в Регионалния музей в Пловдив,която го  описва в сп „История”: „Вакаро е човек с висока култура и размах За тютютевата фабрика доставя нови вносни машини и я механизира до тип западноевропейска””
1905година  Вакаро  предприема инициативата за създаване на обединение на тютюнопроизводителите и това се случва през 1909 –а. Създаден е„нова мода монопол”, както го назовава в.”Реч” 30.06. 1909  или-„Съединини тютюневи фабрики” по-популярно като  „Картелът”.

Разбира се, образът на Вакаро като крупен  капиталист, не е само целият в бяло. 1907-ма година има оплаквания и протести от страна на синдикатите за неправомерна експлоатация на работниците  в неговите фабрики, има компрометиращи материали в печата за наличие на вестникарски изрезки вместо тютюн в негоните цигари,  има и сведения за забъркване в опасен бизнес с оръжия  с френските производители „Шнайзер-Крьозо”.

Кога Вакаро става столичанин, също не се знае със сигурност.  През 1900 г като представител на марсилска фирма, организира изграждането на първия електрически трамвай в столицата и електрическата централа в Панчарево.  От  обявление в „Български търговски вестник” от 1905-а  научаваме, че домът на Вакаро е на улица  „11-и август” в София.  Прекрасната  постройка, стил неокласицизъм, е  изградена от  чешкия архитект Карло Хайнрих. Сградата преди това е била дом на дипломата Стоян Данев, а след Вакаро през 1931 става резиденция на папския нунций и третият й обитател е Монсеньор Анджело Джузепе Ронкали, впоследствие папа Йоан XIII, Добрият папа. После  дълги години е редакция на в.”Поглед”, а  днес е  дом на Посолството  на Ватикана у нас.

Карло Вакаро е и един от спонсорите на католическата църква „Св.Йосиф”, разрушена по време на

бомбардировките.

Италианецът не спира да строи, да развива бизнеса си, но  не занемарява и   благотворителната си дейност.Дарява Министерството на земезделието със селскостопанска техника и части за селскостопански машини, да бъдат раздадени като премии на земеделски стопани.

С многобройни актове италианецът доказва привързаността си към България. „Когато в време на съюзническата война- пише в.”Воля”,цитиран от П. Кържилов,- „гърците, начело с краля си, бяха успели да повдигнат целия европейски печат против българите, наклеветени в жестокости, г.Вакаро, начело на италианската колония, излезе да протестира в италианската преса, и сам положи старания да омие лицето на България чрез вестниците на своето отечество”
Тук трябва да кажем, че осезаемото  присъствие на множество италиански граждани, както предприемачи,така и  хора, свързани с културата  в съграждането на икономическия и културен живот у нас, е създало естествени взаимоотношения на близост и съпричастност между двата народа.” През1919 г. по негова и на Енрико Дамяни инициатива, се сформира Италиано-българско д-во с председател Тодор Балабанов, чиято цел е да разпространява италианския език и италианската култура в България.”
На 8 септември 1905 е едно от най-големите земетресения в Италия.- в Калабрия. В София е сформиран спомагателен комитет” за събиране на помощи за пострадалите.
Любопитно е да поръзсъждаваме,  защо Карло  Вакаро-предприемач, индустриалец, банкер- директор на „Балканска банка” по това време,  директор на Дружеството по осветлението , собственик на тютюнева фабрика „Български орел”, е решил да инвестира и  в бъдещето на българското кино. И можем да допуснем,  че италианецът „с бял костюм и широкопола шапка”   притежател на   забележителна  предприемчивост с необходимата доза авантюризъм, безспорно е носел и артистичен творчески дух в душата си.
И усета за новото не е изневерил и този път  на Вакаро. Той  закупува стара постройка  на булеварда  до пресечката с „Цар Симеон”,  в най-оживения търговски и развлекателен център, какъвто по това време е бил кварталът около Банята. Там  никнат  множество хотели и бирарии, където сред   шумотевицата на черпещите се с прошеково пиво софиянци, се случват и първите  демонстрации на прожекционни апаратии.
 Вакаро закупува старата къща и възлага на архитект Димо Начев* да превърне сградата в изящнатта постройка в стил сецесион, свидетелство за качественото архитектурно строителство в началото на 20-и век, която все още съществува, за съжаление в окаян вид.

(Любопитна подробност, която говори за умението на Вакаро  да вписва начинанията си в българската културна среда е, че на самата „Цар Симеон”,  в паянтова постройка в  по-раншни години, през 1905-а, се е помещавала един от първите театрални пътуващи трупи  на Георги Донев, със същото име „Модерен театър” ,  Наричан „актьорът скитник, Г. Донев също  има забележителна биография,  роден  София, учи в Загреб и Милано театрално изкуство, създател и на Гюмюрджинския общински театър.  http://www.novjivot )

Това е  характерно за почерка на Вакаро. Не случайно след закупуването на „Орел” от Ставридис, го прекръства на „Български орел”  С каквито и начинания да се захваща, той  държи да подчертава българската принадлежност на своя бизнес, да обвързва своите дейности с българската културна среда.
24 декември, 1908-а година отваря врати първото българско кино „Модерен театър.”

Модерен театър. „Заведението е от най-добре уредените ни. През време на празниците ще дава извънредно хубави представления с кинематографа със специялни картини за Коледа. Програмата за празниците и много разнообразна и всеки ден нова, тъй щото всеки може да намери картина по вкуса си. Театъръ сега е добре уреден с нови най-модерни машини, така щото картините ще се виждат като живи и публиката ще се чувства като при театрални представления. Музикалния оркестър на г-на Ротшилд свири през цялото представление и ще увеличава удоволствието на публиката. Представленията през празниците се дават от 11 до 12 и след обед от 2 до 11 и половина непрекъснато.”

Тук  по-късно е и първото звукозаписно студио- Панавия, където Аспарух Лешников-Ари, известен като:  Рицаря на горното фа.  **
Вакаро  не се занимава пряко с киносалона все пак, а възлага това на зет си, Алдар Оттай Остерайхер и Сигмунд Силаги- австроунгарски граждани. Тяхната фирма „Остерайхер & Силаги“  експлоатира „Модерен театър”като предмет на мероприятието е, „кинематографски представления.” Модерен театър става представител на френската компания Пате Фрер и основен доставчик на техническо оборудване и филми от Европа и Америка  „Гомон”, „Матадор” „Норддисдиск къмпани” „Амброзио”.. са част от компаниите, чиито филми гледат софиянци.

Модерен театър има изключителен принос за родното ни кино битие. Преди да инвестират  в първия български филм” Българан е галант”, двамата австроунгарци го превръщат в кино предприятие ,което системно изработва на хроникално-документални филми, както пише Петър Кърджилов. На 5 април 1910 г на екрана се показва  изгледа „Българската армия” последван от други български сюжети „Столица София” „Български селски живот” като „”София и околността й” „ Излета на авиатора Маслеников в София”. Тези ленти са рекламирани в пресата  като „собствени снимки”- тоест, произведени от Модерен театър.
По време на Първата световна война  „Модерен театър” в определени дни от седмицата е пускал изцяло благотворителни прожекции, средствата от които са разпределяни между войнишките семейства, щедростта на киното се измерва с десетки хиляди левове .
За приноса в изграждането на Нова България е удостоен от Фердинанд с почетните титли „Комендаторе” и „Гран Уфичиале” Името му е в списъка на спомоществователите на католическата черква „Свети Йосиф” в столицата.
Постепенно  Вакаро открива киносалони в Одрин, Букурещ, Цариград, Солун, Смирна Белград и Атина.
Съдбата  на  Карло Вакаро обаче  се е люшкала между „Осанна“ и „Разпни го“. Въпреки че е направил толкова много за страната, която работи и живее,   след след балканските войни възникват  нарастващи ксенофобски настроения, Пресата подклажда тези настроения, които се пренасят като отношение и към киното и Модерен театър е потърпевш. Оттай и Силаги са наричани гърчуля и маджарски чифути И  през 1914 -а, „Модерен театър” е нарочен за  „огнище на гърцизма”, защото управата имала неблагоразумието да прожектира филм за Древна  Гърция. Вестниците като „Воля” напр. от това време, изфабрикуват и  фалшива новина, че „притежателите на кинематографа са отпуснали 20 000лв на гръцката флота”.   Салонът е нападнат, разграбен и опустошен-всичко: столове, „проекционна” камера, пианото, завесите, пердетата,  е унищожено.

„Замолени сме да запитаме, какво търсят кавалеристите под команда в театъра на Вакаро? „възмущава се „Вечерна поща” 28-и януари 1910  И това е всъщност, ключът кам загадката, кога е създаден първият български филм „Българан е галант”.  Васил Гендов, който споменава 1910-а, сам описва в мемоарите си, че когато отишъл при Оттай, австроунгарецът първо го попитал „Вий българин”- с други думи, важно е било да се подчертава българската принадлежност на създателите на първия български филм. Защото е била необходима    рекламна стратегия, за неутрализиране на негативнаата кампания поведена в пресата срещу Модерен театър.  (Съвсем основателно, д-р Петър Кържилов изказва предложение, че тази кампания е била инспирирана донякъде и от конкурентите от кино „Одеон”, намиращо се на крачка от Модерен театър.)
Събитията, за които говорим обаче, се случват не 1910-а, а 1914-а и съобщение за прожекция на „Българан е галант се появява едва 1915-а, така че, за установянането на точната година е прав Петър Кържилов.

Трябва да добавим, и подчертаем, че„Модерен театър” не е просто киносалон.  Тук  по-късно е и първото звукозаписно студио  Панавия, където Аспарух Лешников, ** Ари, известен като :  Рицаря на горното фа записва своите песни..  https://www.youtube.com/watch?v=t7OEkSAtPXc

В  „Модерен театър” свири и ансамбълът на юриста Иван Попов, който   подбира музикални фрагменти за озвучаване на филмовото действие. С други думи, „Модерен театър се превръща във филмова и продуцентска институция.

А  Карло  Вакаро трайно свързва фамилната съдба с България, Най-малката му дъщеря, Йоланта, се жени за българин, Силвио (1913-2005) неговият внук, който е бил и  консул в Пловдивq  е и внук на голямата актриса Пенка Василева и на нзагиналия на фронта през първата световна война .  И въпреки това, не знаем мсичко за него. Длъжници сме на тази фамилия, оставила тряйна диря в новата ни социо-колтурна история.

Според едни сведения, Карло Вакаро се е врнал в 1920-та в Рим, където умира през1933-та, погребан в „Кампо Верано”, според изследователя на българското католическа общност, Иван Теофилов  обаче, е погребан в католическото гробище в София.
Обаче потомците имат връзката с  България. 2013 на пловдивиския панаир идва един правнук… (2013 г един  Вакаро- Валентино, е посетил Пловдивския панаир син на Силвио, и внук на Едмондо Вакаро, за срещата с него пише журналистката Пенка Калинкова.)
По време на социализма киното е прекръстено на „Цнко Церковски”,   Последно си спомняме, че  даваше подслон и на новосформирани театрални трупи като  „4+4”.  Табелката „киното не работи” виси на вратата от 2005-та година.
Продавано и препродавано, днес съдбата на прекрасната сграда, е неизвестна. Ето как бе рекламирано за последно в сайта на Bulgarian properties :„Поради централното си местоположение, архитектурните си особености и отлична функзионалност, сградата е подходяща както за кино, така и за административно учреждение, УВЕСЕЛИТЕЛЕН ЦЕНТЪР, ЗАВЕДЕНИЕ, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ И МНОГО ДРУГИ.” Цената от   2милиона и 500, с бе намалена на –1 милион и 300 и  Скоро след като започнахме кампанията за спасяване на сградата,  беше сложен печат- „ПРОДАДЕН”.
Дано общината си спази обещанието и принуди поредния собственик да се съобрази с клаузите на закона за Паметниците на културата, каквато все още е тази сграда, и да се запази предназначението й.

  А тя  би могла не само да да функционира като киносалон, но и да се превърне в истински Музей на българското кино, за какъвто   Васил Гендов мечтал, събирайки с години материалната памет на българското киноизкуство в зората на неговото създаване.
И да припомним, че София, която е обявена от ЮНЕСКО за творчески град на киното,  няма истински киносалон. Не мултиплексно и технологично кътче от някой мол,  а красиво място носещо  дъха на историята, в което витаят легенди и образи на любими киноактьори, място, което създава  цялостно прежвяване и усещане за магията на киното.
Само да напомним, че „Еден“ Най-старото кино в света в градчето Ла Сиота, недалеч от Марсилия, където са прожектирани първите филми на братя Люмиер през 1899 г., бе ремонтирано и пуснато в експлоатация по времето,  когато Марсилия е обявена за европейска столица на културата за 2013 г.,Тогава местните власти дават съгласието си за ремонта .    ще работи като нормално кино, ръководено от частен оператор, а на лазерна инсталация на фасадата ще изобразява влак в чест на 50-секундния филм „Пристигане на влак в Ла Сиота“, заснет от братя Люмиер през 1895 г.

*Димо Начев, е роден в Котел, през 1908 година се преселва със семейството в София и завършва строежа на централната градска баня (по проект на архитектите Фридрих Грюнангер, Петко Момчилов и Йордан Миланов) поради внезапната смърт на арх. Алекси Начев, арх. Ничев проектира и построява кино „Модерен театър“ на бул. “Княгиня Мария Луиза. Димо Ничев, Георги Фингов и  Никола Юруков в съдружие  периода от 1909 до 1930 са   построили едни от най-красивите сгради , които красят столицата и и до днес имат определящо значение за облика на София.  Незаслужено не четем имената им на фасадите на тези сгради.

 ** Аспарух Лешников    е бил приятел с Христо Смирненски и  поетът създава прословутата песен „Свари ми горчиво кафе“ за него, акато стиховете на парче амбалажна хартия в Борисовата градина. Аспарух лешников обаче е много по-популярен до днес в Германия със своите „Комедиан хармонистс“ . А режисьорът Вилсмайер    прави  филмза него, излъчен през 2005 г. по БНТ,. От него разбираме, че българинът е бил звездата на най-успешната мъжка певческа група в света през 20-те и 30-те години на ХХ век. Има и  тричасов  документален филм за него, на Еберхард Фехнер от 1976 г.   Сред неговите почитатели е и американският президент Франклин Делано Рузвелт Ари и до ден днешен е,популярен до днес в Германия, записва своите градски шлагери..  но това е друга неразказана история от нашето културно минало.