Загадката коя е рождената дата на българското кино под лупата на изследователя-детектив

Кога, къде, как е създаден първият български филм, ни разкрива д-р Петър Кържилов в новия си труд „Загадките на времената на Българан е галант”. На 1-ви декември в кино Одеон премиерата на книгата събра множество посветени на киното експерти, изследователи и професионалисти, години  наред спорили и търсели верния отговор на въпроса кога се е родило киното у нас.

Самият  Васил Гендов в Мемоарите си твърди, че през 1910-а година заснема „Българан е галант”. Но в  проучванията на документи от това време, не се намират никакви следи, а първото съобщение за прожекция на филма, което издирва Петър Кържилов*, е от 1915-та. В средите на малцината изследователи, споровете са били горещи и дълготрайни.
Защо тези спорове са останали затворени в тесните професионални кръгове, без да разпалят въображението на масовата публика, можем да се досетим. Прохождането на киното е свързано с една епоха, която в социалистическите времена бе често превратно интерпретирана, неглижирана и направо заключена в килера… За съжаление така са се натрупали много бели петна и са останали неразкрити много пластове културна история, които биха могли да са част от днешното ни културно самочувствие. Защото 20-те години на 20 век са време на необичаен възход за опиянената от придобилата своята свобода нация. Страната ни е в кипеж, икономически и културен. У нас идват множество европейци, привнасят култура, България става равноправна част от света. Архитектура, театър, изкуство, само да си представим титаните от кръга „Мисъл”, Яворов, д-р Кръстев, П.Ю.Тодоров, Пенчо Славейков, как са влияели със своето творчество и активна дейност за изграждането на един нов, модерен светоглед. Този свят беше умишлено обречен на забвение. И малцина бяха тези тези, като д-р  Петър Кържилов, които упорито  с годините, ровейки се в стари вестници, архиви, документи, се опитваха да поддържат паметта ни будна в това бурно, наситено с емоции и събития време.

Сега ретрото е на мода и вкусът към това време се връща. Но защо е важно да възкресим не само неговия романтичен чар? Защото то е носител на онзи културен код, който ни дава познание за нас самите, кои сме, къде сме на европейската карта,  доколко и как сме съизмерими с другите, какво е важно да знаем за себе си и искаме да кажем за себе си на света.

С необичайно старание и педантичност, но същевременно увлекателно като криминален роман, Петър Кържилов подрежда пъзела на фактите, за да създаде картината на цялото. Времето, в което е създаден Българан е галант” е отговорът на загадката -Кога. Спомените могат да подведат, но достоверността на фактите е неоспорима.
Както пише  проф. Мая Димитрова:

След дългогодишни проучвания в библиотеки, архиви, музеи,  съдбата на първия български филм се изяснява. „ Петър Кържилов е успял да съебере на едно място стотици отзиви за филма, разпръснати по страниците на вестници и списания, да издири мемоари и лична кореспонденция, да разсекрети  официални докуменит и административни преписки… За да струпа планина от познание, позволила му да даде аргументиран отговор на въпросите: Кога, къде от кого, как и защо е заснет „Българан е галант” ..  Същевременно  авторът съумява да очертае контурите на кинематографичния живот в България, в София и провинцията през разглеждания период 1908-1915, да възкреси времената, родили „Българан е галант.”

Напоследък се създава вкус към текстове, като романаът „Чамкория” на Милен Русков например, които ни откриват богатия свят на  една неразказана България.
Книгата, 734 страници, не е всекидневно четиво. Но тя трябва да стои на видно място във всяка библиотека, редом с „Строителите” на Симеон Радев, „Записките” на  Захари Стоянов, и всички четива, които ни формират като родолюбиви българи и граждани на съвременна Европа.

*Петър Иванов Кържилов, доктор по кинознание, дългогодишен изследовател на ранното кино в България, киноисторик, журналист, писател. Автор е на 20 книги, 7 от които са посветени на историята на българското кино: „Наградени български филми 1944-1980“, „Български игрални филми. ТомI. 1915-1948“, „Загадките на филма „Балканската война“, „Пристигането на киното“ „Светлопис за Илинден“, „Филмът „Балканската война“ в историята на българското кино“, „Озарения в полите на Витоша“