Отворено писмо: Каква ще е съдбата на сградата на Първото кино у нас, Модерен театър, след ремонта?

„Да спасим първото българско кино“ е кампания, която сайта „Обаче.бг“ води от 2016 година насам. Кампания, започната по призива на професор Александър Грозев, с подкрепата на Съюза на кинодейците, КАБ, СБЖ, както и многобройни подписки на  интелектуалци и граждани. Страници от закона за културинте паметници започнаха да опаковат входа дори. Общината обеща да предприеме мерки, но чак след като благодарение на усилията на две момичета… сградата, която рухваше пред очите ни влезе в класацията на ЕВРОПА НОСТРА, като един от 12-те най-застрашени паметници в Европа, виждаме, че фасадата се ремонтира успешно. Какво ще е предназначението обаче на самата сграда? Има ли опасност тя да се превърне в пореден МОЛ, бинго зала или офис център? За сградата и нейната не само културна, но и историческа ценност сме разказвали нееднократно. Затова апелът ни е да запази характера си на символ на киноисторията на България. Затова отправяме поредното писмо до заинтересованите институции.

До
Министъра на Културата,
г-н Велислав Минеков
До
Директора на НИНКН
арх. Петър Петров
До
Дирекция „Архитектура и градоустройство“,
Главен архитект на СО, арх. Здравко Здравков
До
Кмета на община Оборище,
г-н Николай Александров

Уважаеми г-н министър,
Уважаеми господа,

Фондация „Комуникации и култура“ и сайтът за култура и медии  Обаче.бг  в отговор на апела на проф. Александър Грозев от 2016-а година водим активна кампания за запазване на сградата на първото българско кино, Модерен театър, (бул. „Мария Луиза“ 26), както и на нейното основно предназначение. Многократно сме описвали   историческото значение на тази знакова сграда, която, ако още функционираше, би била най-старото запазено кино в Европа. Неоспоримо са значението му за историята на кинопроизводството и кинокултурата у нас, както и интегралната му връзка с историята на столицата. Както знаем, Модерен театър, освен че е забележителен архитектурен паметник, е и първият център на киноиндустрията у нас. В него са продуцирани и произведени първите български филми, оттук започва историята на българското кино.

Като прибавим, че самата сграда е уникална със своя виенски сецесион, строена от арх. Димо Начев, идеята не само да се запази сградата, но и да се съхрани културното й предназначение,  с експозиция на българската кино история, би била принос за съхраняването на автентичния дух и недвижимото културно наследство на столицата.

Не бива да забравяме, че  с подкрепата на сайта „Обаче.бг“  миналата година сградата влезе в класацията на 12-те най-застрашени обекта в Европа.

На многобройните ни апели, писма и подписки,  отправяни към Министерството на Културата и Столична Община, зад които стоят и Съюзът на кинодейците, КАБ и СБЖ, имаме едно обещание –  от 04.07 2016  от арх. Влади Калинов, директор на дирекция „Общински и строителен контрол“, че са предприети мерки по чл. 72 ал.3 от ЗКН за установяване на цялостното състояние на  недвижимата културна ценност. https://kinoto-gradat.obache.bg/2017/10/02/otgovor-na-stolichna-obshtina/.

Пет години по-късно  виждаме, че фасадата на сградата действително се ремонтира и реставрира. Което е похвално.
Но остава въпросът ни за нейното предназначение.
Ще запази ли нейният собственик културния ѝ профил като присъствие в културната памет на града? Ще намери ли място една музейна експозиция, създадена с професионализъм и компетентност, която да разказва кино историята на сградата, ще бъде ли отделено пространство за провеждане на културни събития, свързани с историята на града и киното, за да бъде  удовлетворен нашият дълг към това  наследство с напомняне и за българския принос в културната история на Европа.